Няма човек, който днес да не знае какво е тя – приспособление за сядане на няколко човека, представляващо дървен плот с подпори. И ако това изглежда достатъчно просто, във фирма „Декор-гарден” веднага ще кажат, че не е съвсем така. Рядко някой се е замислял, че размерите на това приспособление за сядане трябва да са такива, че то да е удобно за човека, независимо от неговия ръст. Така се е стигнало до откритието коя е най-подходящата и удобна височина, на която да е разположен плотът за сядане, каква да е широчината му и под какъв ъгъл да е облегалката. Това си казва думата, когато се произвеждат пейки, за да се чувстват на тях удобно малки и големи, високи и ниски хора.
В днешно време, когато се използват най-различни материали за изработването на градински мебели, в севлиевското дружество залагат на класическите – бетон и дърво. Първият модел, който е разработен и още се търси, е на обикновена пейка с два крака и четири дъски от дърво – по подобие на първите, които някога човек е създал. Формата е толкова и позната, и удобна, и функционална, че едва ли някога ще излезе от мода. Подходяща е както за дворове и градини в частни имоти, така и за обширни публични територии като паркове, спортни площадки, междублокови пространства.
Вторият модел, който предлага фирмата, е пейка с облегалка, като вариациите при нея се свеждат до това как са подредени дъските на плота за сядане и за облягане. Краката при този вид са масивни и тежки, което я прави трудна за местене и е, макар и малка, гаранция срещу груби посегателства.
И не на последно място, и двата основни вида пейки на „Декор-гарден” могат да бъдат изпълнени в различни цветове – както краката, така и дъските, в зависимост от желанието на клиента.
С изчистения си дизайн и класическа форма пейките стоят еднакво добре и в големи, и в малки пространства. И макар че на пазара постоянно излизат и се предлагат нови модели на този вид градинска мебел, във фирмата не мислят скоро да разработят нов. Обяснението е просто – класическите, които предлагат, не само са доказали предимствата си във времето, но и по някакъв необясним начин сякаш напомнят, че и някогашният човек отпреди хиляди години е имал същата нужда като днешния да поседи близо до свой събрат, за се види с него или да си почине.
