Настилки
Необходимостта прашните и кални пътища и пътеки, по които се придвижват хора и добитък, а също и превозни средства, да бъдат покрити с настилка, която да предпазва от замърсяване, е открита още откакто човек съществува. Разбира се, най-напред за тази цел са използвани естествени материали, но най-вече – камъкът. Историята сочи, че използването на паветата като настилка датира отпреди почти 5000 години. Става въпрос за път, изграден в Египет за транспортиране на големи камъни за изграждането на храмовете в Гиза. Древният път е дълъг 12 км и широк 2 метра и е павиран с хиляди плочи от пясъчник, варовик и трупи от вкаменено дърво. В 500 г. пр. Хр., по време на Римската империя, в пътната система са използвани сегментни блокове. Римската армия трябвало да пътува бързо в рамките на империята, а пътищата били кални и прашни. За да решат този проблем, римляните проектирали пътища. С течението на времето са построени много пътища от естествени камъни. През 18 век британски строители осъзнали важността да се подбират чисти камъни, за да бъдат по-добри пътищата. Но това се оказва скъпо и така започват да се произвеждат бетонови павета. След Втората световна война, когато по-голямата част от Европа е в руини, започва възстановяване. Това на пътищата става с помощта на павета, защото исторически те са доказали, че издържат на определени изисквания, на които асфалтът не може да отговори.